Берковица е град в област Монтана, Северозападна България. Той е

Вазов възпял берковските девойки-малинарки в любовно стихотворение

Берковица е град в област Монтана, Северозападна България. Той е административен и икономически център на едноименната община Берковица. Градът е далечен на 23 км от Монтана и 80 км от София. Берковица е ситуирана в подножието на северозападните дялове на Стара планина, покрай границата със Сърбия. Градът е и най-близкия до връх Ком, на към 18 км по планински път от края на града.

Роженският манастир - сърцето на Пирин планина

Своге - където три планини се срещат

Районът на град Берковица има хилядолетна история. Първите сведения за поселищен живот към града датират от I хилядолетие прочие Хр. По това време берковският край е населяван от тракийското племе мизи, а в средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали.В стратегическите височини към града траките построили замъци. Те отглеждали пшеница и овце, обработвали желязо и добивали злато в поречията на реките Златица и Врещица. В първите епохи след Христа в региона се настанили римляните, които романизирали локалното тракийско население и способствали за развиването на стопанската система и културата. Археологически монументи от това време са останките от цитадела и черква от IV век върху хълма " Калето ", северозападно край града,както и разкритата римска вила край с. Калиманица, Лесковското градище и некропола край него, земленият яз под с. Котеновци, обвързван с промиването на злато и други Намерени са артефакти, като каменна пластика, украшения, монети, оръдия на труда и оръжия, битова и строителна керамика, които се съхраняват в музея в Берковица.

Берковският край претърпява ориста на Първата българска страна, на Византийското иго и на Второто българско царство. Селището е известно и от времето на цар Калоян (началото на XIII век), а по време на Видинското царство (втората половина на XIV век) е крайгранична цитадела. През турското иго Берковица е седалище на сподели (околия), тогава се развива като занаятчийско средище - основно дървообработване и грънчарство. Тук се заселват доста бежанци от други елементи на страната. За пръв път за селището се загатва документално в документ от 1491 година

Живописните ждрела на България

Берковчани неведнъж са надигали глава против османлиите. Участвали са във въстанието на Константин и Фружин(1408-1413 г.), в Чипровското въстание от 1688 година и от това през 1689 година, във въстанието, предвождано от Манчо Пунин през 1836 година, както и във Върбанпеновото въстание от 1837 година В края на август 1872 година в Берковица идва Васил Левски, дружно с ръководителя на Врачанския революционен комитет Мито Анков. Подготовката на Априлското въстание обгръща и Берковица, само че при експлоадирането на въстанието Северозападна България остава пасивна.

Последните десетилетия преди Освобождението се характеризират главно с културно развиване на града. На 13 октомври 1870 година се открива девическо учебно заведение, издигнато е двукатното класно учебно заведение " Отец Паисий " и катедралния храм " Св. Николай Чудотворец " (1871 г.). Тогава е учредено читалище " Бъдащност " (11 май 1872 г.). През 1874 година се основава ученическо сдружение. Това е интервалът, когато берковчанинът Александър Дамянов (архимандрит Антим) построява Клисурския манастир. През същия интервал е обновен и Лопушанският манастир.

След Освобождението градът остава околийски административен център, само че се развива относително бавно-остава настрани от жп линията през Искърския пролом. Берковица последователно изгубва своето стопанско значение. От околията се откъсват доста селища. Редица занаяти замират. Населението се препитава от земеделие, кираджилък и грънчарство. За къс интервал (1879-1880 г.) ръководител на Берковския областен съд е Иван Вазов.

Една от най-трагичните страници от историята на Берковица е присъединяване на популацията му в Септемврийското въстание (1923 г.) и неговото кърваво потушаване. Истински напредък на града в икономическо и културно отношение се прави през втората половина на ХХ век, когато са издигнати доста фабрики: дървообработващ, за абразивни принадлежности, мрамор, пластмаси, метал и редица други предприятия.Градът е благоустроен.

Днес Берковица може да се похвали и с добре уредения си Етнографски музей,разполагащ с богати експозиции, която среща с бита и обичаите на хората от Северозападна България. Във фондохранилищата му се пазят хиляди уникати от сферата на художественото творчество и занаяти, както и националните традиции. Спомен от робското минало и знак на Берковица е часовноковата кула, строена през 1762-1764 година, висока е 21,42 м.

Друга забележителност за града е турската (римска) баня. Архитектурно-строителен монумент на културата. Изградена е през 1665 година върху част от основите на стените на римска къпалня, строена е след завземане на Берковския край от римляните.

Източнородопска приказка - село Мандрица

Най-старата черква в града е " Рождество на Пресвета Богородица ". Тя е съвременник на българското Възраждане, в началото издигната през XVIII в., преизградена през 1835 година Иконостасът е направен от самоковски дърворезбар, а иконите изписва Димитър Зограф. Те могат да се причислят към най-хубавото основано у нас през Възраждането. Камбанарията е построена през 1897 година Камбаните в нея са две, направени през 1845 година в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснафин.

Църквата „ Свети Николай Чудотворец “, построена в 1871 година от занаятчия Георги Новаков Джонгар. Иконостасът е дело на Димитър Фандъков, а иконите на Константин Ангелов и Данаил от град Щип. В двора на църквата е постройката на остарялото двукатно класно учебно заведение „ Отец Паисий ”, където е поместена Градската художествена изложба. Богатият ѝ фонд наброява 1 440 художествени творби, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатури, статуи, приложно изкуство. Особено скъпи са иконите с възрожденска живопис, работени през XIX-ХХ в.

В центъра на Берковица можете да налеете вода от чешма " Малинарка ". Чешмата е построена през 1967 година от берковски розов мрамор в чест на девойките малинарки, които Иван Вазов е възпял в стихотворението „ Малини ”. Жителите на Берковица постоянно натъртват на това, че чешма, отдадена на малинарките, в целия свят има само тук.

Елена - Българският Витлеем

Иван Вазов живее известно време в Берковица като ръководител на окръжния съд в града (от март 1879 година до септември 1880 година). Причината да пристигна тук, е че лекари му откриват начален етап на туберколоза и го поучават да отиде да живее на чист въздух в този край. Всяка вечер, откакто завърши работа, Вазов се отправял на обичаните си разходки из Берковския балкан на гърба на кон. По пътя си срещал девойките от града, които носели цялостни кошници с прясно набрани малини. Тяхната хубост и усърдие мощно го впечатлили. На чешмата е насписано неговото стихотворение „ Малини “:

" Малини "

  Чакай , момне, спри да зърна
  тия очи сини,
           твойта кошница е цялостна
  с алени малини.

           От зори си ги забрала
              със розови пръсти,
          брала си ги, па си пяла
сред горите гъсти.

          Постой, момне, за отмора,
                вечеря е хладна:
         за тирада топла, за усмивка
  душа имам гладна.

          Чужденец съм в тез долини,
               планини омайни,
         много нещо с теб дели ни,
малко ний се знайме!

           И аз, и ти йощ сме млади,
живот ни чака,
           но орисница ни даде
участ не идентична.

          Твойто бъдеще ти свети,
мойто в мрака тъне;
         твоят път е цялостен с цвете,
моят единствено с тръне!